Досега триколъорите ни са започвали по този начин още 4 пъти. Любопитното е, че в два от тях завършваме имен­но при резултат 2:2. Така бе и в предишните квалификации за световно първенство, когато измъкнахме 2:2 от Черна гора. Любопитното е, че и тогава мачът в Подгорица се разви по сценария от Италия. Поведох­ме, допуснахме черногорците да ни обърнат, а накрая стиг­нахме до точката.

Интересно­то е, че пак бяхме в компания­та на Скуадра адзура и не загу­бихме от нея на "Васил Левски". В крайна сметка обаче оста­нахме трети в групата и не се класирахме за ЮАР.

Още веднъж сме стартирали с 2:2. По пътя към Арженти­на 1978, на 9 октомври 1976 г., въртим равенство с Франция, което в края пак не ни върши работа.

На 7 ноември 1937 година правим като домакин 1:1 с тогавашната Чехословакия, а след това отново оставаме зад борда.

Единственият случай, в кой­то триколъорите се класират на световните финали след ра­венство на старта, е за тези в Мексико през 1986 година. В края на септември започваме квалификациите с гостуване на Югославия, което завършва 0:0. То обаче се оказва страте­гическо и в крайна сметка сме втори в групата, с равни точ­ки с Франция. В Мексико успяваме да достигнем до фазата на директните елиминации след ремита с Италия (1:1) и Южна Корея (1:1). В крайна сметка обаче отпадаме на 1/8-финал от домакина Мексико.

България пък продължава да няма загуба от Италия като домакин. Балансът вече е две победи за нашите и три равенства. През 1968 г. печелим с 3:2, а през 1991 с 2:1. През 1972 правим 1:1, а през 2008 0:0.

Станислав Манолев и Георги Миланов станаха 12-ият и 13-ият българин, които вкарват на скуадрата.